Онлайн запитване
На борда на самолета, докато се отправях към Куба, все още бях под влиянието на Капалъчерши. В ръцете ми лежеше малък шал — символ на приключението, който носеше аромата на екзотичния базар. Самолетът се издигна над нощния Истанбул, а светлините на града заблестяха като звезди. Усещах трепета на очакването — какво ли ме чакаше в Хавана?
След няколко часа полет, през които редувах кратък сън с мечтателни погледи през прозореца, най-накрая започна спускането. Когато самолетът кацна на летището в Хавана, ме посрещна топъл вятър, който сякаш шепнеше: “Добре дошъл!”.
Първото, което ме впечатли, беше атмосферата на града. Старите американски автомобили в пастелни цветове, които се движеха по улиците, изглеждаха като кадър от филм от 50-те години. Улиците бяха оживени, изпълнени със смях, музика и звуците на кубински китари.
Докато се возех с такси до хотела, шофьорът, с широка усмивка и неизменна пура в ръка, ми разказваше за Хавана. Говореше за Малекон — крайбрежната алея, където вълните се разбиват със сила, и за стария град с неговите тесни улички и колониални сгради. От прозореца на колата зърнах група музиканти, които свиреха под открито небе, а минувачите се спираха, за да танцуват. Тази сцена сякаш обобщаваше духа на Хавана — град, в който музиката и животът се преплитат неразделно.
Когато най-накрая стигнах до хотела, чувствах, че вече съм част от тази магия. Хавана ме беше посрещнала с отворени обятия, а аз бях готов да се впусна в нейния ритъм и да откривам още от нейните тайни. Вървях по тесните улици на града, наблюдавайки как местните разговарят оживено, как деца играят бейзбол с импровизирани топки и бухалки, а улични художници рисуват картини, изпълнени с цветове и страст.
Минах покрай малки кафенета, където хора седяха с чаши ароматно кафе и пури. Влязох в едно от тях, привлечен от аромата на кубинското кафе. Сервитьорката, млада жена с искряща усмивка, ми подаде чашата и каза: “Bienvenido a Cuba!” — “Добре дошли в Куба!”. В този момент усетих, че съм на правилното място. Кафето беше силно, но гладко, с вкус, който остава дълго след всяка глътка.
Следобедът премина като миг. Докато се разхождах, попаднах на пазара за занаяти, където продавачите предлагаха дървени фигури, кожени изделия и платна, изобразяващи живота в Хавана. Всяко парче изкуство разказваше своя история, подобно на търговците в Капалъчерши. Тук също се пазари, но с усмивка и лекота, сякаш самото действие е част от играта.
Вечерта дойде с мекота, носейки със себе си обещанието за нови приключения. На Малекон видях как залезът оцветяваше небето в топли нюанси, а хората се събираха да гледат залязващото слънце. Тук, на тази крайбрежна алея, времето сякаш спря. Група младежи засвириха на китара и започнаха да пеят. Един след друг хората се присъединяваха към песента, а музиката се разнесе като вълна, обхващайки всички.
Докато гледах тази сцена, си мислех за пътуването, което ме доведе тук — от шума и хаоса на Капалъчерши до топлината и ритъма на Хавана. Различното не е опасно, то е подарък, който трябва да приемем с отворено сърце. Всяко място, всяка култура, всеки човек носи своя уникален принос към света, и ние сме по-богати, когато го откриваме.
Тази нощ заспах с усмивка, с нетърпение очаквайки какви нови изненади ще ми донесе Куба. А това, драги читателю, вече е история за следващия ден.
