Онлайн запитване
Ах, драги читателю, вземи си кърпичка и се приготви да попиеш солените капчици смях и радост, които ще избликнат из твоите очи, докато те водя на шеговито приключение в Капалъчерши, сърцето на Истанбул и магията на Ориента.
Започнах това мое велико пътуване по чиста случайност — по време на престой на летището в Истанбул, докато чаках връзка за полет до Куба. Имах няколко часа до излитането и реших, че няма по-добър начин да оползотворя времето си от това да се гмурна в тайнствения свят на Капалъчерши. С ясната мисъл, че ще се изгубя, се отправих към този легендарен базар. И как иначе? Със своите безбройни сергии, вити коридори и екзотични ухания, този пазар е истински лабиринт. Но, драги мой, какво е едно приключение без малко загубване? — без онова чувство, че си се откъснал от световния ред и си се запилял сред цветната лудост на нещо ново и непознато.
Влязох в Капалъчерши с бодра крачка, решен да покоря това царство на стоки и търговци. Първият удар дойде още на входа. Отляво — шарени шалове, пъстри като пролетно поле, отдясно — турски лампи, които светят като малки слънца в ръцете на продавачите. И преди да се усетя, някаква баба с бързина на хищна птица ми пъхна в ръцете “най-хубавия килим” — “истински, ръчна изработка, ефенди!”
Опитах се да откажа — с усмивка, разбира се. Но, ах, драги мой, не се отказваш току-така в Капалъчерши! Продавачката с очи като въглени и устрем на хищна птица ми изнася истински спектакъл. Разказва как този килим бил изтъкан от бабата на самата Шехерезада!
Тъкмо мислех, че ще избягам, когато от друга сергия долетя уханието на прясно печени лешници и фъстъци. Забравих за килима, забравих за всичко, защото този аромат ме увлече в ново изкушение. Продавачът, с мустаци, достойни за османски бей, ме приветства със сърдечен вик: “Хей, ефенди, ела, опитай! Най-доброто за теб!”
Така, прехапвайки залък от хрупкавите ядки, тръгнах из лабиринта на пазара. Човек тук може да се почувства като Али Баба сред съкровищата на четиридесетте разбойници. Златни украшения блестят на всеки ъгъл, звънки гласове на търговци се надвикват в странна симфония, а цветните чинии и керамики те подканват да ги докоснеш.
Но най-забавното, драги мой, е самото пазарене. Да си в Капалъчерши и да не се пазариш е все едно да отидеш на карнавал и да стоиш с кръстосани ръце. Търговецът ти подава цена, ти я сваляш наполовина, той се преструва на ужасен, после ти казва, че заради красивите ти очи ще направи отстъпка. И така, в края на този двубой, и двете страни се чувстват победители.
Едно момче с голяма усмивка и синя чалма ме накара да пробвам “най-добрия чай на света”. Как да откажа, когато чашата му блести с рубинено червено, а уханието му е такова, че човек забравя всяка грижа? Докато отпивах от този магически еликсир, научих, че чаят бил брана в планините на Черно море и сушен под лунна светлина — дали е вярно, не зная, но историята беше толкова сладка, колкото и чаят.
Сред тази феерия на цветове и звуци човек открива не само сувенири, но и нещо повече — радостта от срещата с различното. Всеки търговец има история, всеки предмет крие тайна. И точно в това е магията на Капалъчерши — че ти предлага не просто стоки, а цял нов свят.
След часове на лутане и весели разговори, най-накрая се изкачих на едно малко балконче, откъдето се откриваше гледка към целия базар. Там, сред шума и вълнението, осъзнах, че това, което на пръв поглед изглежда като хаос, всъщност е съвършено подредено в своята пъстрота. Различното не е опасно, то е вълнуващо! И Капалъчерши е живо доказателство за това.
Така завърши моето приключение. Сърцето ми беше пълно, торбата ми също — с чай, ядки, шалове и много спомени. Върнах се на летището точно навреме за полета до Куба, но душата ми вече беше пропътувала половината свят. Ако някога, драги читателю, се озовеш в Истанбул, не пропускай да се изгубиш в Капалъчерши. Защото в това изгубване ще намериш най-голямото съкровище — радостта от пътуването и откриването на нови светове.
Към част две от приключението!
